Стоеше на пътеката и размахваше лениво опашка. Нямаше мухи. И облаци нямаше. Пътеката беше тясна. Щеше да е хубаво да е поточе, помисли си, в тази жега...Представи си, че е топнало крайниците си в поточе и веднага му стана хладно, и приятно му стана даже, поусмихна се чак и задъвка мечтателно крайчеца на ухото си...
- Какво си се изпречил на пътя ми, веднага се премести да мина! - отдясно беше изскочило нещо малко и обло, с големи розови очи, дълги розови уши и даже с бледорозовка муцунка. Нещото беше пухкаво, но беше ядосано-пухкаво. Розовите му очички гледаха сърдито. Т о го разглеждаше любопитно и продължаваше да стои неподвижно, с изключение на необичайната дъвка в устата си. - Абе, ти да не си си настъпил ушите? - нещото изглеждаше още по-ядосано и стана още по-пухкаво, защото разбра, че въпросът му е глупав в мига, в който го изрече- няма как да си си настъпил ухото, щом то ти е в устата. В яда си започваше да прилича на бяло облаче с розови очи и розови уши...Виж ти - помисли си T о, облаци по небето няма, защото са се затъркаляли по земята. За всеки случай се реши да попита все по-сърдитото и запухкавяло нещо :
- Ти облак ли си? Сега вече бялото пухкаво нещо наистина се ядоса, чак се разфуча, а розовите му уши пламнаха в червено от яд: - Абе ти да не си паднал от небето? Май не си виждал друго освен облаци?! Изплюй си ухото като говориш с мен, изобщо не е възпитано да се говори с ухо в устата. И се премести - тази пътека не е твоя, трябва да мина. Т о си извади ухото от устата и премести очите си на гърба, на задната част на тялото по-точно, а одъвканото си ухо премести по-близо до бялото пухкаво нещо, което се гневеше много смешно, и тъй като приличаше все повече на изгубило се облаче, очакваше всеки момент от него да изскочи светкавица или поне искра. - Защо да се местя от пътеката? Мен ми е добре тук. Представям си, че е поточе и ми е хладно. Обаче ядосаното, прилично на облаче нещо, беше зяпнало от изненада насреща му и ако имаше мухи наоколо, те съвсем спокойно можеха да си влязат, да поогледат и да излязат от устата му.  - Абе , ти...- заекна това смаяно подобие на облаче,- как така си местиш очите и ушите... и опашката? - това последното го каза, защото междувремено T о беше инсталирало опашката си в центъра на главата, и сега тя кокетно се размахваше над носа му - почти като помпон и то я подухваше леко, а очите му още бяха отзад и гледаха в противоположната посока... - Ми, знам ли, - отговори Т о - винаги съм го можел - инак ще е такава скука. Да гледаш само напред, а опашката ти да е само отзад, а ушите все в ляво и дясно...Не ми се мисли - пълна скръб. Сега бялото пухкаво нещо си затвори устата и дори успя да се пообиди малко. Опита да си премести тайно ухото на гърба, не му се получи и се почеса зад него. -Хм, ти си най-странното нещо заставало на пътеката ми. Пак се опита да премести - този път едната си лапичка, уж съвсем тайно - но странното същество, хем все още с очи на гърба си, засече този опит. - Искаш ли да ти дам моето ухо? Не онова, което дъвках? Пухкавелестото отскочи назад и замаха отбранително с двете си лапки - добре, че бяха на местата си.
- Нее, не ми е затрябвало твоето ухо, дръж си го там където е, да не си посмяло да го местиш на мен! Аз си имам - точно колкото ми трябват, стоят си точно където им е мястото и много ми харесват - за да подсили ефекта от казаното пухкавкото заглади розовите си уши. - Добре де. Като не искаш - няма. Но все пак, не ти ли е любопитно - да видиш света през моето око, да чуеш с моето ухо, да подушиш с носа ми - ето, ако не те е страх... И то посегна към мястото където в момента се мъдреше носът му.
- Мен да ме е страх?! - пухкавото пак започна да изглежда съвсем наежено - Как ще ме е страх? Аз съм най-безстрашното бяло зайче, мама даже ме пуска сам да прекося поляната и да набера киселец и лапад за супа. Ай - удари се по главата с малката си лапка - ами сега мама ме чака да и занеса малко листа от живовлек - прави сироп за кашлица, ако настинем през зимата. Т о изглеждаше учудено.  - Какво е "мама"? Защо те чака? И защо е нужно някой да ти позволява нещо? 
- Как не знаеш? Мама е също като мен само че по-голяма и топла, и добра, грижи се за нас с братчета и сестричките и ни пази. Понякога само се кара, малко. Ти нямаш ли майка?
Т о изглеждаше замислено, опитваше се сякаш да се сети. После поклати глава:
- Не, не мисля, че съм имал някога такова нещо. Имам очи, уши, уста, нос, опашка, но майка...не. Не знам да съм имал май ка.
Сега беше ред на зайчето да замълчи замислено. Струваше му се нормално това толкова странно нещо да си няма майка. Първо майките са благоприлични същества и никоя себеуважаваща се майка не би сменяла безотговорно мястото на очите, ушите, лапите и опашката си - ако странното нещо имаше майка, то тя би трябвало да е също толкова странна. От друга страна, ако беше обикновена майка, грижовна и строга, би се видяла в чудо с това да му дърпа ушите, които непрестанно и бягат,  да му казва - "Гледай ме в очите като ти говоря!" при условие, че то можеше постоянно да ги мести където реши. Сигурно бързо би вдигнала ръце при такова чудато дете... В следващия момент му стана мъчно за това нещо на пътеката. Еййй, не е работа да си нямаш майка. Може би затова не знае какво е, къде му е мястото и още е толкова объркано...Зайчето мълчеше вече дълго време замислено върху въпроса с майката, която трябва да е на мястото си, когато това на пътеката го измъкна от мислите му:  - Дали твоята майка ще има нещо против да се погрижи за мен? Май ме наболява гърло от толкова седене в потока - добави смутено и въпросително изви опашката, този път  в средата на гърба си. - Не знам - отговори зайчето. - Тя е много заета с нас и с къщичката ни, работи в градината, прибира и готви, но ще те заведа при нея. Тя е най-добрата майка на света. Не вярвам да откаже, ако не друго - поне ще те подреди и ще те научи да не си дъвчеш ушите и да не си завираш опашката в очите. Кой знае, може и на зайче да заприличаш. И като се засмя весело на последните си думи зайчето тръгна по пътеката а Т о пое подире му, като не знаеше къде да дене лапите, очите, ушите и опашката си и те го обикаляха цялото и постоянно си сменяха местата.

И аз като Зайчето ... "Еййй, не е работа да си нямаш майка.
Може би затова не знае какво е, къде му е мястото
и още е толкова объркано "...
Поздрави , много ми хареса !

са Майките ... или поне някои от тях:)

Хубавко ми стана, Небесност. И моето кралче така - не може да повярва, че правя разни работи, обаче все се хвали с тях пред приятелчетата ... :)))

Много ми хареса приказката, Марти! Закачливо и натъжаващо, и с изсветляваща тъга разказваш за света - безкраен и чуден в пъстротата си, а всъщност - единен за важните неща - майка, обич, потребност да си нужен ...
Поздрав! И - приказна вечер! :))

В началото ме разсмя искрено ,после натъжи и...на финала усмихна-някаква пухкавосмесена,завъртяна хем към лявото рамо,хем към гърба,хем към сърцето усмивка,обединяваща двете първи реакции..Не си е работа без майка ,да..Трябва си някой да те подреди,да ти изправи усмивката...Хубава приказка!:)

Красива приказка, много ми хареса!
Поздравления и красива вечер.

Приказката определено ми хареса и обнадежди... Хубаво е да споделяме майчината обич с някой, който не знае дори какво е:):):) Поздравления, Мартиники!

може би защото обичам различните и малко странните неща...Но те майките накрая слагат ред във всичко )))

Най - обичам такива приказки . Докосват ...

Хареса ми волния и фин начин на разказване.

Много мило и някак уютно ми стана, докато четях приказката ти. И малко тъжно, разбира се, но въпреки това ме усмихна и умили :)
Благодаря ти!
Поздрави и вълшебен слънчев уийкенд! :)

.....Тя е най-добрата майка на света. Не вярвам да откаже, ако не друго - поне ще те подреди и ще те научи да не си дъвчеш ушите и да не си завираш опашката в очите.........
И моята майка е най-добрата на света, а и няма майка, която да откаже да вкара някой в правия път...:)
Усмихнат ден!

Няколко пъти надничах, но обичам да чета, когато ми е спокойно и уютно. Прочетох с приятно чувство и връщане в годините на детството приказката. Твоите герои са като децата, когато всичко наоколо ги впечатлява, особено различното, онова, до което не са се докосвали. То замисля. "В следващия момент му стана мъчно за това нещо на пътеката. Еййй, не е работа да си нямаш майка. Може би затова не знае какво е, къде му е мястото и още е толкова объркано..."
Наистина не е работа да си нямаш майка...

Хареса ми този твой начин на разказване!
Хубав ден!!

!:)
:(

Мила, фантазьорска, топла!
Вдъхновяващи сънища и една пракрасна Събота от мен:)

Ще запомня: изобщо не е възпитано да се говори с ухо в устата, но ако все пак решиш да си дъвчеш ушковците, добре е да е само едното, та с другото да можеш да услужиш на приятел. Правилно ли съм разбрала?
:) :) :)

Бях започнала да я пиша преди шест години и си стоеше с отворен край. Четох за един конкурс тия дни и се сетих за нея, звучеше ми да отговаря на условията и реших, че ще я довърша. Изобщо не знаех накъде ще хване приказката, особено както я бях кръстила -"Фантасмешория". Като я завърших оня ден и видях какво излезе реших, че ще я кръстя "Приказка с очи на гърба си" - като майките - те имат очи и на гърба, когато Са.

Оказа се, че конкурсът няма коректен адрес, така и не можах да я пратя, но оставям тук съобщението, ако някой все пак намери начин.

"Копнеж за къси фантастични разкази"
Разказите трябва да отговарят на следните условия:
1. Да съдържат съществен фантастичен елемент: научен (научна фантастика), приказен (фентъзи), смесен или невъобразим – но разгарящ въображението.
2. Да дълги до 15 хиляди знака, включително интервалите.
3. Да отговарят на критериите за включване на един текст в поредица „Човешката библиотека“. В частност:
3.1. Този път държим да не са се появявали в хартиени издания. А ако ги харесаме – да изчакате, преди да ги публикувате другаде.
3.2. Вие решавате дали да бъдат подходящи и за по-млади читатели. За нас това би било преимущество.
Всички По-желани (отличени) разкази ще се изпращат към списание „Осем“ и списание „Обекти“. Всеки одобрен от техните редакции разказ ще бъде публикуван в съответното списание, а авторът/авторите му ще получат хонорар на стойност 64 лева. Това са 80 процента от обичайния хонорар за къс разказ в двете списания. Останалите 20 процента от хонорара ще подкрепят дейностите на Човешката библиотека.
Засега копнежът няма краен срок. До 30 дни от получаването на всеки ваш разказ ще ви отговорим дали сме го По-желали (т.е. ще го пратим към списанията). Потвърждението за публикация в някое от списанията вероятно ще отнеме по-дълго – и ще дойде най-рано в началото на месец май.
Разказите пращайте на нашата е-поща, poslednorog -в- gmail-точка-com.

Поздрави! Желая чудесна събота с дъх на пролет!

Браво си, приказнице!

Боя се, че и аз съм едно почти "ядосано-пухкаво" ..нещо:)
И това с ушите много хубаво, и изобщо!:)
Приказница си ти, приказница си! Не само по писане, но и по живеене, догаждам се.

Поздрави!

http://photo-cult.com/present.php?id=47
Тутакси се сетих за теб, Мартичка.

Таня, Мей, добри ми съмишленички и не по-малки приказници - пухкавейте и хубавейте!:)))
(Мей, и белейте млади и нужни!:)

У ффф
М ей

(нарочно така ви подредих никнеймовете, МУ-то си е за мен;))

vladun - благодаря сърдечно, Влад!



feishtica - Мария, ти съвсем се изгуби - радвам се, че се обади (и римувам с листопади!;)

Снимките са страхотни - благодаря ти за връзката;)

Сладка приказка, поуката е дълбоко прикрита:)))

никога не съм обичала назидание и приказки, които размахват пръст;)

по-добре ти се получават именно приказките! Страхотно :))) Благодаря и прости, ако нещо е казано накриво, Дора! На теб няма какво да ти се прощава.

любимия си метеоролог с оптимистичната прогноза, че зимата си "затръгва" категорично и баба Марта иде - слънчева и топла! ИХу!

Ако се накарам да ги запиша. Снощи започнах една приказка в главата си преди сън, но заспах

да не ти се караме ние!... :)))

и пак несериознича:(

но заспах и забравих за какво се разказваше, имах предвид

Хей, Вълшебнице... тази приказка за свободата, реда, милостта и майчината любов ме съкруши, каквото и да означава това! Страхотна си!

Привет, Лиа! Надявам се да означава, че си се почувствала както когато похапваш медени круши:))
Благодаря ти!

Тук има разкошна приказка, за когато имаш време:
http://mdoneva.wordpress.com/2012/02/24/krasivataribka/#comment-3733

И приказката - сладко-медена...
И приказката за рибката също, но твоето Нещо с очи на гърба ми е много познато и сега даже не искам да си извадя озадаченото ухо от устата.... :)