Склонна съм да си мисля, че хората са разделили времето на години и месеци само за да им е под ръка. Така по-лесно го мерят, режат, кроят и шият. Въобразяват си, че са господари на времето и контролират нещата, но то е тъй хлъзгаво - като онази материя за воали и ръкави на сватбени рокли (органза). Хлъзва се между пръстите и все ни се изплъзва. И този път ни подхлъзна и се озовахме съвсем ненадейно в Новата година - всяка година е така. Подготвям се, репетирам и изведнъж - всичката патаклама минала и съм се озовала в една поомачкана и утихнала, малко гузна -  като със заглъхнал от бомбичките слух и свалила очила от късогледите си очи - с един така беззащитен вид Нова година...Разтрива междувеждие, стиска добрите си недовиждащи очи и все се ослушва. Нова, нова, колко да е нова - докато се усетим и тя се извъртяла. Въртележката увеличава скоростта с всяка новонастъпила.  Често си представям земята като въртележка в пространството и за когото е дошъл момента, сиреч за него тя вече се е завъртяла главоломно, просто изхвърча от нея...Съвсем не е нужно да се спира земята, за да слезе някой, така или иначе моментът на изхвърчане идва. И всяка следваща година ни приближава към него. В детството се въртеше бавно, беше красиво, можеше да се огледа човек, да попие, да се наслади - като че летата нямаха край и от Нова година до Нова година разполагахме с всичкото време на този свят. Де да знаехме и какво да го правим...Мислите ми тръгнаха в една недотам приятна посока - завръщам ги. 
Дядо ми Мраз, Коледа  или както там се зове онзи с подаръците, ми донесе нови боички за стъкло и чудесен ден с морето ми подари, обаче забрави молбата ми за сняг. Толкова да ми е залипсвал снегът, че вече си рисувам снежинки по ноктите - така като помахам с ръце може да се излъже и да завали.
 
Струва ми се, че той някак ще оправи нещата. Нова година без сняг все едно не дошла тържествено, а се е промъкнала тайно като крадла. Затова и ми изглеждат едни такива гузни - последните няколко години. Снегът е този, който застила белите пътеки, белите дебели килими по които да мине и да (на)стъпи. Да е Нова, да е бяла, да е на чисто...

Засега си оцветявам зимата като рисувам бутилки. Изпросих си няколко по новогодишните празници и банкети.  Слънцето е добър съюзник, не отстъпва от високите си позиции и не позволява да ме обхване депресия ( 3-и януари бил най-депресиращия ден в годината. Ще ме уморят с тези статистики и стремежи да сложат всичко в графики, графици, да изчислят в цифри, да вкарат в дати, години, да определят, да нарекат, да етикетират...) Сняг да повали малко, за да ми мине горчивия вкус. Като стане на снежинка, като мине през кристалче капката забравя всичко. Така и ние да сме - чисто нови и бели капчици светлина.




уж щях да рисувам сняг, но вчера се появи това морско дъно 


Морето 
под светлината на слънчевия меч
си спомня
всички цветове на лятото

съня на лятото
живеят дълбините

гласът му бистър
е затворен в мълчаливи
миди
дъхът му пазят бели раковини

звездите на небето му
по дъното са пръснали посоки
и рибите искрят във цветовете
на мургавото бързоного лято



къщи ала Вила Вилекула под празничните фойерверки - на гърба има една къща на която са спрели тока ( стана така заради синята боичка), запалих и свещички на прозорците




едни коледни макове - не приличат много, но са макове, за сигурност съм ги написала на гърба...скоро ще махат пак:)



А днес е време да порисувам сняг. Дано завали!

стремеж за контролиране - в крайна сметка контролиращият се оказва омотан в собствената си мрежа. А зимата, Дора, тя сега е толкова цветна, че е само за разхождане и пиене на цветове навън! А твоите рисунки - и в тях е грейнало, но врабчетата са накокошинени, може и да завали скоро снегът...

а по празниците си мисля и че е за да има поводи да празнува - това рождени дни, имени дни, национални и официални празници, Нови години...отивам да огледам врабчетата;))

"Сняг да повали малко, за да ми мине горчивия вкус. Като стане на снежинка, като мине през кристалче капката забравя всичко. Така и ние да сме - чисто нови и бели, капчици светлина."

Само човек, чийто дух приютява морето, може да разказва така за времето. И да го затвори в дълбините на бялата раковина на стиха.:) Дано завали! Да пада снегът като радост, като слънчева светлина и любов, като щастие от солен кристал, да не горчи! Прегръщам те и ти го пожелавам от сърце! А морското дъно и маковете са вълшебни. От боичките ще да е.:) Светъл ден и до скоро!

Маковете ти са приказни, не е било нужно да пишеш какво са :)

Стоплих се от слънчевия меч над морето:))
Бутилката с макове, Марти, ако я напълниш с жълта, препечена ракийка, ще заприлича на слънчева поляна с макове...

Вълшебнице, ти също си много красива - така щастливо усмихната! Все така да махаш, с макове в сърцето и в ръцете!

и отказ от разкрояване на времето в месеци, дни, минути. Много хубаво си го написала.
От мен, Честита нова година, дано се извърви по-бавно, че да имаш време да се оглеждаш и попиваш! :)))

Така красиво оцветена зимата е топла и слънчева при теб ...
Великолепни са маковете и морското дъно ... всички твои творения
ме радват . И сняг ще завали ...
Поздравления с възхищение !

Много добре се е оцветила,Марти!Да ти е весело и цветно през цялата 2012!
ЧНГ!:)

ами да, Наде! Какво ни пързалка зимата през последните години - хем без никакви пързалки, освен молските :( Сняг да повали, ей така - за утеха

Прегръдки и за теб!

приличат донякъде, но обикновено пиша на гърба на бутилката)

ами да, така и ще направя, но на това шише още не съм намерила подходяща тапа, та затова такова празно и тъжно си стои;)))

Такова си е то - времето, ама и ние не се даваме лесно, все си скътваме нещичко от него в албума на сърцето - я чудесен ден с море, я пъстроцветна зима, я сън за лято ...
Чуднички бутилки си нарисувала, вълшебни боички си получила! :))
Бяло да ти е, Марти! И - все така слънчево!

Мисля си за теб тези дни покрай едни макове и едно вино:) Желая ти здрава и красива година, и цветна!:)

Бутилки, пълни с цветни спомени ... :))
Привет, Марта!

Като в романтична бутилка се затворила въртележката на земята с безумната и немилостива /особено за тези след 50 години, когато годините започват да се въртят като тримесечия/ скорост. Тук виждаме и спомена за лятото, мълчаливите миди и белите раковини, които пазат дъха и цветовете му. Тук виждаме и Новата година, нова, а вече уморена.Изненадваща метафора!... Белият сняг на новото начало. Друга прекрасна метафора.

И рисуваните бутилки, на които се възлага трудната мисия да оцветят монотонната зима.

Прекрасно. Вихрушка от жизнена и жезнерадостна емоция!

Поздравления!

Не можем да спрем неумолимият бяг на времето, за това по - добре да намалим темпото ...а ти на всичкото отгоре викаш лятото ...с всички тези цветни красоти около теб...и с този хубав стих ...Ще дойде непременно, но и ние трябва да се впишем отново...
Щастлива Нова година! И за много години!!

Чудни са станали твоите творения! :) С такива работи мислех да се занимая и аз предколедно, но само си останах с намеренията... Не съм се снабдила с боички... Само няколко бутилки събрах... Намеренията ми си стоят... Обожавам макове! Мечтая си за картина с макове в хола, но дали ще имам някога, не знам. И това слънчево морско дъно... Чудно е! И къщичката :) Всичките!

Приказна Нова Година, Марта! Здраве и красиви вълшебства! :)

Нека Новата 2012 година ти донесе много прекрасни картини тази зима, за да ги пресъздадеш върху бутилките!
А при нас за Коледа като заваля един пухкав сняг, та му се радвахме всички, и най-много внучките.

Благодаря, Марти :))

като видях как вилнее вятърът в Европа се постреснах, благодарна съм и на слънцето, само мъничко ми се ще да видя сняг - без буря и вятър, тихичък, кротичък

слънцето много го бива с боичките и колкото и да е оголял и кален пейзажа, то преобразява всичко
благодаря ти!

Благодаря ти за добрата дума!

и въртележката набира скорост, затова да си пазим цветните мигове, да се радваме на живота докато можем.
Благодаря ти за отношението!
Поздрави, Меги!

с цветни мигове - спомен и надежда за пролет, за празник, за лято...
Поздрави!

много щедра похвала - благодаря ти, че така внимателно си прочел есето ми
при вас сигурно има сняг,
тук изобщо не вали, надявахме се по Коледа - само напраши, по Нова година - 24 часа дъжд...такава работа

поздрави!

от личен опит знам, че се забавя точно когато най-ти се иска да препуска, да отминава, да се свършва и обратно - върти се стремглаво щом ти се иска да не свършва
темпото се намаля извън градовете, но зимата най-рядко успявам да избягам, да отида където няма време - хората си носят времето с тях, там където ги няма и него го няма:)
За много щастливи години, Ати!

Благодаря ти, като ги нарисуваш покажи ми!
Как да ти кажа - не съм дотам доволна от боите - виж лаковете за нокти никога не ме разочароват, имат хиляди нюанси и добре изсъхват:)

Макове и аз обичам - да гледам, да пиша, да рисувам

Прекрасни дни и мигове и за теб през новата! Щастливци сте били вие с такъв подарък за Коледа:)

снежна значи, блажени със сняг ;)
Радвам се, Роня:)

А тук днес и слънце не се показва, мъглата се е разположила.

тази с маковете!:)
лятно маково поле...

То се знае зимата е оцветена в бяло ! А тук в Бургас е изключение!
А маковете са вълщебни!
И една моя снимка в един от моите постове направена в Бургас http://alexs.blog.bg/photos/82352/original/bilkite/mak.jpg

непременно макове за теб, ти също ще ми нарисуваш маково поле;)

слънцето ми я прави цветна зимата от години, запазила съм тези летни зими в "Цветна ми е зимата от слънце", обичам слънцето, тача го и безкрайно го ценя, но снегът започва все повече да ми липсва

прекрасни макове, alexs

Имам много картини на макове - но на бутилка изглеждат много свежо:).
Благодаря ти за зимните пейзажи и хубав ден!
Както и успехи през тази специална година!

Само така, Марти!
Бутилките "оживяват"......
А това да вдъхнеш живот и да направиш от нищо - нещо
си е майстролък!:)!

чнг, Марта!

бъди здрава! много щастливи моменти през 2012! :)

Тук вали сериозно и красиво! Дано ипри теб вече да е така! ти добре си оцветила зимата:) Гледам сега шишето с маковете и се сещам колко исках на вазичката макове да ти нарисувам,но нямах червено на момента и..така..Но ето че сама си нарисувала и са чудни! Незнам защо, но някак неизменно го свързвам това цвете с теб,сякаш е твоето цвете,подхожда ти някак..Много хубаво е станало шишето! С рибките също..:)И стихчето..:) Отново уютен постинг,радващ.Благодаря за удоволствието!:)

За снежните пейзажи не разбрах, тук не се вясна никакъв сняг. Обаче такъв дъжд валя вчера...Преобилен.

Успешна и светла година!

Здравей в новата, Мон! Да ти е година "ОЛе!". Успешна и триумфираща по всички фронтове!

Честит Нова година! Здрава и щастлива да си и все така добра уловителка на цветни мигове!:)

една снежинка не прехвърча насам. Време - прави си каквото си иска:) Затова му се радвам, непредсказуемо е. Какво като не ми донесе сняг. Жалко, че аз не мога да отида при снега. Само Ванко замина за няколко дни на Велинград и сега го чакам да си дойде.
А маковете са ми цветята на свойското сърце:) Бях го преотдала на кокичета за известно време, нацъфтяха много и почти изместиха маковете, и други разни цветя току цъфтят и ги позатулят...това рози, лалета, люляци, зюмбюли, глухарчета, дори кукуряци, но макът е плевел - не се дава лесно - където е никнал пак ще никне:)

Здравей от снежинкова София! Не го казвам, за да те дразня, а за да те успокоя, че някъде ги има... снежинките! :) Аз пък искам море, макар и буреносно, студено, оловно-сиво... Едно от неговите лица...

Кажи, моля те, използвала ли си наистина лакове за нокти за изрисуване на стъклени бутилки?

Софиянци блажени със сняг:)

Редовно и отдавна ползвам лакове - контур за стъкло и лакове за нокти)

Не вярвам да пропусне да намине навсякъде! С часова мога да стоя и да се разхождам навън и не ми е студено,радва ме снега,красиво е..Ще дойде, просто явно от снегостанцията не могат да насмогнат да покрият всички райони,но все ще успеят!:)
Наистина ли е плевел мака?!?! Това не го знаех...Нещо като...поет без филологично образование..:)) Нещо като...добрите цветя растат където ги посадиш,лошите- където си искат..:)) Виж ти...Това прелестно цвете плевел било..Определено с повече уважение и респект ще гледам вече на плевелите!:)Да си красив ,свободен и нежен е толкова хубаво!:)

Само преди няколко дни снимах на една позната, подобни на твоите рисувани бутилки. Бях много впечатлена, защото бяха като приказка. Някой ден може и да ги публикувам. И тя като теб влага много душа и като ги нареди стават като зимна приказка:)
Поздрави, много са интересни!

какво, нали някъде вали:) Дори затрупва! Хората са вечно недоволни - няма угодия, като не вали се оплакват и се молят да завали и ето- небето чува, праща дъжд, сняг- пак недоволстват...ама хора, а

цветята са друга работа, те са толкова противоречиви(както казва малкия принц) предпочитам да съм от техния вид, или дърво;))

аз често разглеждам рисувани стъкла и цъкам с възхищение:)

Поздрави!