Облачно е. Не валят кюфтета. Изобщо не вали. Докато през последната седмица в Италия сякаш са се събрали всички есенни дъждове, и летните, и пролетните...ужасно нелеп ми се стори снощния репортаж - момчето, което плачеше за майка си, отнесена от водите на прелялата По и момичето, което щастливо танцуваше в дъжда на площада. Каква скръб и какво безгрижие на едно място. Контрасти. Това е светът. Свят с дъжд, облачен свят, слънчев...Жив. Мъртъв. Изтъкан от противоречия. Мой, твой, негов. Наш. Наш?
Слънцето по изгрев показа тлеещо розово през облачен процеп и ме бутна към розовия грейпфрут. Нагарча леко. Понеделник. Есен. Без ципите, още с листата. Дърветата леят листа вместо сълзи. Запалили са свещите си черешите в градината отсреща. Горете, есенни дървета. Плачете за света, залейте го с листа, наводнете го с есен... Спасете го, дървета.




Задушница

Догарят есенните свещи на черешите.
Дърветата се молят за душите ни.





Снимката е от петък. Градината се вижда от източните прозорци. В детството ми имаше една черешова градина, значително по-малка от тази, но като отразя това колко е голям света за децата, всъщност съотношението е такова - толкова голяма към годините ми тогава...Беше на дядо и баба. Всеки май, след рождения ми ден, обирахме черешите - ранозрейки и това беше едно от нещата, които вършехме всички заедно като семейство.
Баба почина рано, още ми е рана. Дядо си отиде с миналия век. Стана така, че всички наши хора, които мога да нарека остарели, си отидоха с последната година на миналия век, на миналото хилядолетие... Никой от тях не преживя 2000-а. А градината я изсякоха вандали пак по това време. Всичките дръвчета - имаше и четиридесетгодишни и такива, които ние бяхме посадили - десетина-петнайсет годишни. Мисля,че тази градина отсреща ми е за отсечената от детството, нищо случайно, и всяка година есента пали свещите на дърветата и вместо мен. За моите баби и дядовци, които не посещавам често във вечното им обиталище, но си ги нося в мислите и сърцето.~

...по философси започваш седмицата, Марти!:)
Спасение......

бях малко извън нещата миналата седмица, снощи се загледах в новините и ми стана криво, след дъжд качулка, преболедувах си тук Задушите
слънцето и то ме обра тази сутрин, само се мярна и изчезна

...защото в понеделник съм само на плодове, може би?!?!:)))
Здраве, да е!

сега изяш един плод, който започва с "к" - круша или киви :)

Все се чудя дали приближаващия се астероид не е предизвикал прекалени смущения в Общото поле?

http://www.btv.bg/news/nauka-tehnologii/story/33716907-Blizka_sreshta_na_Zemyata_s_asteroid_v_sryada.html

Дали да не пусна постинг по темата?

Поздрави, мъдър постинг!

не знам на какво се дължи, по принцип не гледам новини - предизвикват ми заоблачавания:( нежелателни

Пускай!

Започвам седмицата си с теб :) Ще ми върви по светлина - светлината, която благодатно се спуска над дърветата. Много хубава снимка! Дълго можеш да я гледаш и да откриваш мъдри и стински неща - като думите ти...

Ти си светъл лъч в сивото на понеделника :) Сега вече отивам да премеря пулса и улиците на града, а той да ми покаже новите си татуировки от листа;))

Вървя след думите ти, загледана в есенните дървета .
...Горете, есенни дървета. Плачете за света, залейте го с листа,
наводнете го с есен... Спасете го, дървета...
Поздрави , Марти !

...и една ябълка - до края на работния ден.:)

за да породят нов плод .....

http://www.trilulilu.ro/georgegrama/5db993b3916cd2

в неримуван текст, в снмка, в стих! благодаря т! Пълно и ведро ми е след посещение на твоята страничка.

Дали е от есента, или от оголяващите дървета, или от Задушница, или от бедствията, или от наближаващия ден 11.11.11г., или от.... изтрих продължението, прекалено беше песимистично. Твоят блог е ведър, с прекрасни снимки, релаксиращ, тук влизам за възстановяване, за което дълбоко ти благодаря:)))
Важно е, слънцето да е в сърцата ни! Хубав ден!

черешовите дървета се оцветяват в различни цветове и листата им трепкат като пламъчета:)

браво на теб

Дърветата вместо корени имат светци, които, станали от трапезата, са коленичили под земята, за да се молят..." М. Сореску "Химн"
Не за първи път ги виждам като запалени свещи, всяка есен от години.

Благословен да е плодът им!

че си ми гостувала и ти е харесало. Пълна с красота и живот есен!

ти си чувствителна и открита, затова ти се струват тъжни. Инак едно слънце стига - за усмивка и настроение,да грейне света

....едва издържам!
Ах, защо не валят кюфтета, пак е с "к"??:))

Здравей, Дора, есента е красива. И тъжна, защото природата умира. Но само след три- четири месеца ще възкръскне. Кръговратът продължава.

Поздрави!

e, ама издържаш!

а препратката към "Облачно с кюфтета" остана малко да виси, защото смених заглавието в последния момент - обаче е облачен понеделник

ти ми я показа като монахиня, която се самозапалва в знак на протест срещу идващата зима (четох, че тибетски монаси се палят напоследък)
за това възкръсване живеем - и черешите, и ние

че през тази година не валяха нито кюфтета,нито капачки за буркани.Е, има много огорчени хора,но животът си продължава.Жив е животът,не се влияе от плача на дърветата.Поздравления за постинга!:)

...като подхванахме този разговор, трябва да ти кажа, че есента
винаги я свързвам с хубави пържени кюфтета и салата от печени червени
чушки и за десерт грозде, или праскови,но това са спомени от детството ми.
След като мама почина, аз направих малка революция, в кухнята и пържените кюфтета, само ги дишам от комшиите....:)

Спасение за душите, огледано в спасените думи... Чудя се коя от снимките ми харесва повече - дървото с листа - свещички, всеки цвят със свое пламъче ... или извиращата светлина - някъде Отгоре и от дълбокото в нас...
Поздрав, Марти!

И свещта на цялата година догаря...

дърветата леят листа,вместо сълзи и е толкова красово златно-ръждиво!:) Но скоро ще останат само голи клони!
Дано утре...а то станало вече днес...да изгрее малко слънчице и да запали свещите:)
Красиво е при теб,Марти! Лека нощ!

Уффф, толкова много мразя ноември, че ако завалят кюфтета, може и да намеря някаква утеха :( :)

чувала съм, но не съм виждала такива от кебапчета или капачки, обитатели на уондърленд сме в една смешна степен ( ако можем да се смеем още )

и аз обичам, а не правя - пържени кюфтета, не се научих
за сметка на това тази есен възцарих камбата и чушката на домашния кухненски престол - пълнени чушки и камби поднасях до втръсване;)

първата череша е на лозята, в събота я снима синът ми как се е "запалила" - в различни цветове са и листата, пъстрее огънят и;
другите ги виждам като погледна надясно - днес е сиво и още по-топло греят на студения фон:)

всяка следваща все по-бързо, сякаш на някого восък за годините все по му се свиди

неизбежно е, ще свършат листата, ще оголеят клоните и зимата ще е дошла

не мога да мрaзя ноември, колкото и да не обичам мъглите, а той е цар на тая работа, от корема му извират...кюфтетата не са утеха...обаче малко слънчице така

дъга си уловила, марта :)

има такова нещо - слънце пали върхари:)

твоят поглед Доре! Различен и уникален!

Поздрави, Цане! Да извадим вълнените чорапи!:)