Не бях тръгнала за шипки. Нито пък вчера ходих за риба или гъби - преднамерено. Случайно стана това с джоба - обичам дрехи с джобове, много са удобни и практични - и в къщи и навън, винаги можеш да мушнеш, ако не телефон, кърпички, монети, бележки, бележник, шал, кестени, шипки...поне ръцете си можеш да сложиш в джобовете, особено сега в студеното утро, когато още не е за ръкавици, небрежарско уютно едно такова и леко се полюляваш на токове - напред-назад.  Джобовете са един незаменим елемент в облеклото, който и да ги е измислил и започнал да пришива към дрехите, добро е сторил на човечеството...та да си дойда на думата. Шипковите храсти са ми една розова романтика - нарисувани. Спомням си приказки под шипковия храст - преживелиците на две зайчета, които гледах в далечното си детство за лека нощ, деца. Филмчето беше черно-бяло, ако не бъркам, но от онези години шипковите храсти битуват с едно такова небивало очарование в спомените ми...Обикновено като се изкоренят лозя и се остави да пустее земята, на тяхно място се развиват шипкови храсти. Ама храсти! Дива работа! Дива и красива! Така в съседство се оказахме с една истинска шипкова плантация. Шипките по това време са узрели и примамливо се червенеят...какво повече ми трябва на мен. Смело нагазвам треви до коляно и право в първия попаднал ми храст. Здраво ме хвана, ама и аз не пускам, докато не му взех шипчиците с все шиповете - самите плодчета имат едни тънки иглици. Измъкнах се и хоп в бодливите прегръдки на следващия, шипките  бодяха, драскаха - бранят се, не си играят. Един храст ми взе кръв съвсем професионално от върха на пръста, друг  дори ми проби ръкава на жилетката, но не се отказах докато не се сдобих с джоб шипки...Джоб, джоб, колко да е - около килограм. 



"Въображението ми подсказва, че в ноктите си той все още продължава да стиска парче от наметката на бога, останало от времето, когато господ е ходел по земята."          Шипков храст - Йордан Радичков


Цял ден из шипките и лозята, така си и останах без тиква. Бях решила да правя тиквен пай или поне тиква с прясно мляко и орехи - това си е чист тиквен крем-карамел с орехи - голяма вкуснотия, но време и сили не останаха и с тиква да се боря;) Затова пък, освен с шипките,  се сдобих и с две гъби - гъба и три четвърти по-скоро...Припомних си упоителния аромат на есенна печурка


 
разни есенни дарове




Октомври си отива. Утрата са мразовити, днес беше под нулата. Започна да се мръква много рано. Промъква се зимата. Зима като змия в есенни треви, още не се вижда, само заплашително шумоли...Усеща се по мразовитите тръпки по кожата и ранния мрак. Змиите ще заспят, зимата ще пристигне, след ноември. Сега ноември е един спасител в шипковия храст. Ако някой се е загубил в детството, в лятото ноември ще го намери и спаси...





п.п. В цялата мрежа не намерих филмче от поредицата "Приказки под шипковия храст". Попадна ми преди време нов детски сериал, който гледам с удоволствие - казва се "Маша и мечока". Добавям тематично епизодче с пожелание за добър ноември!

Е, да видиш как се мъча с тези шипки, та да ме разбереш:))) А тази гъба е печурка.Хубави снимки си направила. Хапни си от моята тиква, има за всички:)))

и си нося доволно драскотините;)

Да, печурка, и аз така реших - кой знае защо, ухае на есен и земя

Ида:)

nenormalna istoria, takova chudo ne biah chel-hmm

Диво разказче, хубавко с бодли и драскотини. :)

ПП приемам рецепти с тиква - НИСКОКАЛОРИЧНИ!!!:)))

като дете редовно гледах "Лека нощ, деца!"...

че е интересно и приятно при теб!
Благодаря ти!

В духа на размислите ти за детството и важността на джобовете - ето какво съм си скрила от блаженото време:
Не обичам още
къщи без дворове,
ала от всичкото най - мразя
гащи без джобове!
Марти, привет! :))

А това филмче е много готино, вкъщи е на почит, знам го наизуст!

днес вече съм се запретнала рано-рано, тиквата има безброй варианти на приготвяне, но ако искаш да е нискокалорична, спираме се на два - печена или варена;)

Свикването е смърт, затова нека ни е интересно! Честит ден на будителите, с пожелание да сме будни - поне когато не спим;))

един вид будител - ноември

Стихчето е хубаво и вярно! Чие е?

Будно сърце, Мег!

е, ти ли няма да го знаеш, покрай дечковците:)
Моите вече са големи за такива филмчета, от година се опитват да ме убедят да гледаме заедно страшен филм, но неам нерви;))

аз не съм ги забравяла, малко филмчета имаше навремето

а това филмче ми беше любимо - за Милко и Морко - класика в анимацията

за Милко и Морко си припомних вчера покрай публикацията в "Нашето детство" имаше пуснат линк към епизод в коментарите
а за Ушко и Зъбчо и една снимчица няма в нета да си спомня черно-бяло ли беше, не ли

хубаво приключение ... предзимни емоции .
А как блестят шипките на снимките -- красота .
Хубав слънчев ден се отвори днес - да е светъл и празничен .
Поздрави , Марти !

Дошъл си е със светлината на слънцето, което се усмихва през стъклото, и с другата, дето озарява отвътре. Празнично да ти е, Марти!
А стихчето ( Цялото стихотворение още е от любимите ми!) е от Ран Босилек.

...печена с мед!:)

Имала си вълшебен ден, сред природата, шипките....и да, да
и аз си спомням това филмче.
А пък аз не си купувам дреха, която е без джобове, за какво ми е?!!!! :)))
Хубав, слънчев ден!

А пък шипката за това е тъй красива, защото бодлите са и пазачите.
Филмчетата ни връщат в детството, което най - хубавото и неповторимо заради волността.

Честит празник!
Светъл, празничен ден!

есенния пазар е едно от най- красивите места в града, пъстър, изобилен, и шипки продаваха, и малини още има, ноември започна със слънце, парковете и градините са пълни с хора - изобщо празник

той си стана празничен денят, дори само заради слънцето и голямото оживление:)

подобаваща вечер!

да, това е класика - медена тиква;)

много ранни спомени, от първите филмчета, които съм гледала и съм усетила приказката

а дрехи имам и без джобове, обичам шалове и наметки, а те обикновено нямат

Шипките са много полезни някой път ще пиша за ползата от тях и от други диви плодове и билки!
Поздрави Марта!

Много хубав есенен постинг! Филмчето за Ушко и Зъбчо наистина беше много хубаво, всички ги обичаме и помним и до днес..Жалко, че наистина нищо не може да се открие в нета..Рових доста и аз..Може би с авторски права има нещо общо,знам ли.. А Маша и Мечока са невероятни сладури !:))
Благодаря за това шипково удоволствие!:)

поздрави!

Маша и мечока са за компенсация;))

шипките ги суша за чай, че ни нападнаха вече настинките

Как греят шипките! Много ги обичам, и ние набрахме. Както се разхождахме, изведнъж се озовахме сред "гора", не, "плантации" от шипки.:) Безкрайни! И много хора, които беряха. Събрахме някоя шепичка и ние и сега пием разкошен чай. А в детството ми помня шипковото вино...:) Чудесен постинг с много настроение! Прегръдка!:)

И в моето джобове по това време винаги се намират кестен, жълъди и орехи. После ги изхвърлям, но пък е толкова приятно да се наведеш, да ги вдигнеш от земята и после да ги напипаш в джоба... Доказва отминалия момент. :)

може и горичка да се нарече - интересното е, че на мястото на изкоренените лози се развиват шипкови храсти и са подредени на еднакво разстояние - чаят е чуден, а шипково вино не съм пила, но си представям какво количество шипки са необходими - здраво място няма да остане по ръчичките ми:)
прегръдка!

виж жълъди не съм намирала

Марти, прототипът на мечока е при мен.:))))))

"Закачих се" за твоето приключение!:)
Букетът е страхотен!
Поздрави и усмивки!:)))

мирише пак на вкусно. На препечени филийки с масло и шипков мармалад :)
А за настинките, кестените освен по джобовете си ги слагайте под възглавницата:) Ама не само докато сте болни, а докато дойде пролетта. Може да са шменти капели, но в нащо дом има ефект.
Ушко и Зъбчо бяха класика. Малеййй само като си спомня.:))

есенни дарове!:) Освен пълният джоб шипки,остава и споменът за приключението покрай брането!
Хубав есенен петък,Марти!

жив и здрав!:)

драскотините още дълго ще ми го напомнят, но го съхраних с думи

шипките в букета са свежи, но листата взеха да вехнат(

Калина - мислех си за шипков мармалад, докато берях, и за шипково вино ми мина през ум, но бях порицана, че кръшкам от работа и трябваше да се задоволя с това количество - малко е

а кестени имам от септември под възглавницата:)

Добър петък и за теб! В слънце е тук:)

http://vbox7.com/play:f5adebec

сиво и замряло