Живея в голям блок, почти като блог, с някои съществени отлики -  панелен, ЕПК, 17 етажен, партер + 16 жилищни, по осем апартамента на етаж до 15-ия, където жилищата са пет, а на последния 16- и, по стечение на обстоятелства и наш - три апартамента, само източна секция. Блокът е довършен през далечната вече 1980, значи скоро ще чукне 30 години...Асансьорът работи, кога редовно - кога не, има си му нещо, техникът ни е чест посетител на етажа, и ми  е обяснявал за разни завихряния и не знам какви токове, но според мен асансьорът е  омагьосан или просто си има характер, или пък страда вече от амнезия,  а може би трите в едно...Трябва да става нов, а цената на тази промяна излиза около сто хиляди лева, това пак от техника го знам...Всъщност седнах да пиша това не конкретно заради асансьора, блока и етажа, а най-вече заради съседите. Аз самата живея тук от 1995 година - вече са 14 години. През това време много хора идваха и си тръгваха от блока, голям блок е това, едно вертикално село, както му казвам....жилища се продаваха, отдаваха под наем, съединяваха, преграждаха, покъртителни, разкъртващи ремонти течаха и си текат почти непрекъснато - забелязах, че има комшии, които са в постоянен ремонт, откак съм тук, и други такива като нас, които пък не се захващат почти въобще, ама направо никак....И естестествено най-нормални хора си има, които си правят ремонти по необходимост.  Но мисълта ми беше друга - за хлебарките и за чушките. Първо за хлебарките да си кажа, че ми се е събрало. Преди около три години в съседство се настани младо семейство, бяха закупили апартамента от дългогодишния ни комшия, който след един основен, продължителен ремонт реши, че въпросния вече не го удовлетворява и ще се мести по на ниско и централно място. Дотук добре. Продаде, премести се, нанесоха се новите съседи с две малки деца, почти никакви проблеми с тях. Пак добре. Обаче за съжаление не ни се размина току-така промяната, знам си аз, че с всяка промяна поне някоя лоша миризма ще довтаса, ако е промяна на вятъра де...а на етажа, барабар с новокомшийското младо семейство надойдоха хлебарки, хлебарки, ама от кафевите, немските, дето се врат навсякъде и трудно се требят. Водили сме продължителна и уморителна война с тях в бургаския апартамент, където пък дълги години бяхме на парно и там се оказаха неизтребими. Ако имаше нещо, за което не съжалявах, когато напусках онова жилище и града на сърцето си и се преместих да започна живота си тук, това бяха именно онези отвратителни кафеви гадини, които можех да открия почти навсякъде, дори между книгите! мисля, че ядяха лепило. Просто не ми се вярваше че в този блок има само от онези грамадни черни канални хлебарки и те се появяват изключително рядко, поединично  (вярно произвеждаха ефект като от появяване на по-големичък плъх, ето сега си мисля за това като за лиготия...) Една хлебарка на месец. Тююю! Нищо работа. Откак ни дойдоха новите съседи, приехме и нови наематели - бързопълзящите пъргави гадини - да не изпадам в разточителни  подробности, убихме се да ги тровим, буквално се убихме - себе си по-скоро ще изтребим с тези отрови, ние ги тровим вътре, те прииждат отвън и край няма,  а най-безумното в случая, най-несправедливото и ужасното е, че тези същите комшии-хлебаркопреносители си тръгнаха, дааааааааааа, отидоха си!  Преместиха се! А не си взеха пълчищата с тях! Оставиха ни ги в наследство и сега войната продължава, с променливи резултати...неокончателни, разбира се. Така, казах си.
На фона на всичко , което написах до момента, фактът, че другите ни комшии, които сега са единствени освен нас на етажа, снощи, по-скоро тази сутрин, са пекли чушки от 2 до 6 в коридора пред вратата, ми се струва просто дребен и пренебрежителен, бих могла лесно да го преглътна, макар че от години се опитвам да ги убедя, че жилището се напоява с миризмата на печен пипер като сюнгер и ако обичат тази работа да я вършат на терасата. Но не би. Сутринта миришеше страхотно на печени чушки, което все пак е за предпочитане пред миризмата на отрова срещу хлебарки и аз бих била доволна и усмихнато бих поздравявала комшиите, клекнали над чушкопека, ако по някакъв магически начин те прогонеха със своите занимания вече не толкова новите, но все така омразни ми до потрес пълзящи пришълци...Та така със съседите и междусъседските отношения. И за да не изляза една мрънла, която само роптае срещу горките хора и се оплаква - а не сте чули всичко, дори и половината по отношение на блок и комшии не съм казала, ограничих се само с етажа, ако започна от долу - от пейките пред блока, може и цяла епопея да излезе,  но ми поолекна и приключвам, като искам да се похваля и с едни прекрасни съседи, които си имам, и които дори съм възпяла в едно поотдавнашно стихче :


Съседи

Над нас живеят прекрасни съседи,
с тях си нямаме съседски отношения,
не водим войни, не гоним победи,
не делим свободни площи и мнения.

Не изтупват килими, одеяла, черги,
не си мият през ден терасата,
гости не канят, щадят ми нервите,
не крещят и не блъскат по масата.

Само леко прошумоляват нощем -
щом стихне блокът, ясно ги чувам,
камъчета търкалят, хващам се,
че неволно им се любувам.

Пролет дойде ли, гърлено гукат,
влюбено си обясняват нещо,
по перваза прозоречен чукат,
може би, уговарят си срещи.

Гълъби във таванското живеят -
предпочитаните от мен съседи,
гълъбите са между мен и небето,
и вместо мен го целуват денем.

Замирише ли на печени чушки в междублоковото пространство,винаги ми става тъжно - иде есента.Мразя да е есен, искам да е вечно лято,в краен случай и пролет става.

на нашата улица,които варят буркани с газова горелка.Грохотът,който произвежда тази дейност в следобедните или в късните вечерни часове е забележително явление,белег на техническата революция.Какво да кажем,не е като преди,когато с часове се стъкваха огньове между блоковете и къщите ни се пълнеха с дим.А за хлебарките,ще си позволя да ти споделя с какво успях да ги натиря тези инвейдърс надалеч преди 2 г.GLOBOL е паста,оригинала търси и спазвай указанията.Прилага се лесно.Успех!

анонимен, аз много обичам ароматите на есента -още от детството си - хризантеми, сладка, лютеници, дим, печени дюли, самата есен, като изключа мъглата, безконечните дъждове, хремата и калта, си ми е любима, не съм предполагала, че ще свързвам тези есенни миризми с негативни мисли

сестра, благодаря за практичния съвет, ще се възползвам и ще тържествувам, ако от изокването ми има реална полза в тази безкрайна и безмислена, както ми се струва на моменти, война

Прати по гълъбите една целувка и от мен на небето!

Останалото...ми не е само до тебе! Знам, че това не те топли хич даже, нооооооооо...това е!
Усмихвай се :)))

знам, разбира се и не ми е топло, да...просто съм си неприспособенец
и се усмихвам, даааааа, усмивката си нося като щит :)

благодаря, и аз си харесвам това стихотворение, то е на една по-малко разочарована и мъничко по-наивна жена, отпреди пет години

стихотворението ти за гълъбите.
Да, те са съседите-утеха.
А за идентичния случай в нашата кооперация, това е стар студентски лаф, има цяр, каза ми го една баба, а съветите на бабите са безценни - пръска се само веднъж годишно, но поне една седмици не трябва да има никой в жилището. Купувам го от селскостопанска аптека и е препарат срещу колорадски бръмбар - regent.
При мен има поразяващ резултат.
Успех в неравната битка!

:)) Чудесен постинг за съседи и...съжители..:)
Вярно е, че войната с тия гадини хлебарките е тежка и все край не й се вижда, но... виждам, че и Сестра знае точната рецепта- GLOBOL !! В зелена кутийка, в аптеките се продава... Две седмици след намазването, процедурата се повтаря и...помага бе! Ей на- не ги виждам сякаш..:))
А чушките...Ех, те са една от най- хубавите съставки в парфюма на есента!:) Ние си ги печем на вилата...Е, аз не съм в инициативния комитет по тия мероприятия, но се включвам все пак като помощник..:)) Миризмата на огън, пушек и печени чушки, под асмата с гроздето...ммм...есенна милувка за сърцето!:)
А за стихчето гълъбово- поздравления! Много е красиво! Виж, те са наистина любими съседи и съжители!:)
Благодаря за чистотата и ведрото настроение, което носиш винаги, Приказна!:)

~ nadagr, mnogo blagodarq za mnenieto za stih4eto i syveta, ponqkoga se vprqgam prekaleno na tiq gadini

indi, slyn4ice, ti si Приказна!~

mnoogo se izvinqvam za lat, no mi svyr6i tyrpiloto da transileteriram ;)

Pyrvo hlebarka v chista kyshta ne vliza i vtoro vzemete si kotka ili drugo jivotno, koeto gi qde.