Хлъзгавица. Такова е навън. Поледица. Стъкло. Правиш крачка и политаш. Политаш да паднеш, да не си помислите друго. Докато се усетиш - падаш и си се натъртил. До синьо. Натъртил си се, намокрил си се, студено ти е и си обиден. Че е обидно - обидно е, но няма как - изправяш се, залитайки смешно, примъкваш се, подпирайки се, където може, и се придвижваш накуцвайки до спирката, а автобусите не вървят. Около олющената и от боя ламарина е пълно с такива падали като теб, понамокрени и обидени, има-няма петдесет парчета. А е още осем.  Обещаващо. Направо прелест!  Сега вчерашната киша ти се струва песен...Че какво и имаше на кишата, само чорапите ти бяха мокри, но се вървеше. Вървеше се и можеше да се напусне квартала. Ама няма киша, няаааааама! Хлъзгавица и толкоз! И сега... не смееш и крачка да сториш. И да пристъпваш ритмично ситно на място не смееш, за да се стоплиш. Стоиш като кибик. Поне да имаше какво да се види... Такива мисли те напълзяват след десетминутно киснене на спирката и никакъв помен от автобус.
 Такова е положението навън днес, четиринайсети януари, но е такова у нас от години. Тръгнал си нанякъде в това хлъзгаво време, случило ти се е, ами не може все да се стои на едно място, човекът е човек, знаете кога - когато се движи...Развива връвта на пътя си, развива и себе си. Мести се...По пътя, по дъската.  Ама как да се движиш в това хлъзгаво време последните емнайсет години и и да си запазиш човешкото достойнство. Вървиш, вървиш...хлъзнеш се и политаш, политаш, но не към небето. Щеше ни се само да е натам. Посоката беше такава. Светофарът син. Небето и времето - наше. Протестът днес -  ирония. Чиста. 24 каратова проба рожба на хлъзгаво време. Управниците ни и те такива хлъзгави се извъдиха. Изучиха се да се измъзулват съвсем професионално в такива хлъзгави ситуации, замирише нещо и ги няма, вече са се хлъзнали и са полетели нанякъде. Ама те нагоре са полетели. Самолетно.
На спирката пристига една жена с терлици върху ботите, стъпва спокойно и изправено, не се криви и никак не се хлъзга и залита...И това е решение. Временно. За днес поне. Все ще намеря в скрина достатъчно големи терлици...А достойнството...пак ще го мислим, от утре.

то достойнството не е конюнктурно и от поледици не зависи, ако го има , де.... тъй че не го търси сега, ако вчера го е нямало и утре няма да дойде при някои хора....

под ръка чувството си за хумор, че напоследък освен, че е мъгливо навън, е и студено и хлъзгаво...а това е достатъчно условие да си навехна хумора

(а достойнството е нещо като невидима корона, тежестта и те държи изправен ;)

На подметката залепете от дебелия скоч - най-евтиния и доста ефикасен начин при поледица...офффффффф, лесно се дават съвети от далеч при ясно, слънчево време,когато всичко ти е наред, когато Господ и близките ми ме глезят.... съзнавам го. Затова и не мога да сътворя толкова добър постинг! Поздравления

deva, поздрави!

eien, не съм опитвала със скоч, нито пък с терлици, пробвала съм с лепенки, санитарни, не беше особено сполучливо...
О, Вашите постинги са знаменити!

Поздрави!